Дали някои хора са родени амбициозни?
Защо някои хора са толкова амбициозни, докато други изглежда не ги е грижа за нищо?
Има ли общо амбицията с гените или всеки може да бъде амбициозен?
И каква е разликата между амбициозните хора и нормалните?
Толкова много хора мислят, че амбицията е черта, с която хората се раждат и в резултат се задоволяват с факта, че не са амбициозни. Добрите новини, които имам за теб са, че след като разбереш защо амбициозните хора са амбициозни, ще си по-способен да научиш как да станеш амбициозен по начина, по който те са го научили.
Да, има практичен начин да станеш амбициозен, но първо трябва да разбереш как тези парчета от пъзела пасват едно към друго.
Защо някои хора са амбициозни?
Явор бе много притеснен финансово. Имаше доста трудности в това да си покрива сметките и скоро щяха да го изгонят от тях. И докато Явор се мъчеше да намери някой друг лев, за да си покрие нуждите за месеца, той бе съкратен от работа и изгуби основния си източник на доходи. Жена му бе бременна и скоро роди две близначета, само няколко седмици след като той напусна работата си.
Само след няколко месеца Явор имаше 4 пъти повече приход и до края на годината успя да спести още 20 хиляди. После Явор реши да забогатее и до края на годината всъщност успя.
И сега като изследваме тази история, трябва да обърнеш сериозно внимание как целите на Явор се промениха — от някой, който искаше да си плаща сметките към някой, който иска да забогатее (с други думи някой амбициозен).
Очевидно е че натискът, който хората получават, ги принуждава да стават по-амбициозни.
Ако Явор не бе съкратен или бе успял да получи повишение на заплатата по време на тази трудни времена, можеше въобще да не помисли за това да забогатее.
С други думи, първото условие за забогатяване е да са подложиш на натиск. (виж Как да превърнеш отрицателните емоции в положителна сила)
Защо някои хора никога не стават амбициозни
дори и когато са под натиск?
Обзалагам се, че докато четеше предната история, си се сетил за някой, който се е сблъскал с подобни условия, но никога не е станал амбициозен. Всъщност мнозинството от хора не реагират на натиск, ставайки амбициозни, защото преди натискът да се превърне в амбиция трябва да бъдат покрити определени условия.
Ето кои са те:
- 1) Здравословен набор от вярвания: Ами ако Явор вярваше, че всички богати хора са крадци? Дали би могъл да забогатее? Не! Никога нямаше да го стори, просто защото никога не би пробвал. В друга статия Страх ли те е да се мотивираш съм обяснил как нездравословен набор от вярвания може да убие мотивацията ти и да те възпре от това да си амбициозен. Обобщавам: амбициозните хора са тези, които вярват, че има надежда.
- 2) Способността да придобиваш нови умения: Тази точка е продължение на предната. Няма начин да станеш амбициозен освен ако не вярваш, че има изход. Способността за научаване на ново умение може да те изкара от толкова много проблеми. Накратко, ако вярваш, че няма изход, тогава натискът на живота би те депресирал вместо да те амбицира. В книгата Цялостния наръчник за справяне с депресия съм казал, че хората се депресират, когато биват подложени на натиск и не съумеят да открият надежда за прекратяване на този натиск. Способността да научаваш нови умения може е изходът от толкова много натиск в живота.
- 3) Да си смел: Явор можеше да поеме друг път, твърдейки че това да си богат ще го направи нещастен (като че сякаш вече бе щастлив де) или да употребява наркотици, за да забрави за проблемите си. Амбициозните хора са тези, които не бягат и не се опитват да забравят за проблемите си. Те са тези, които вземат решението да се изправят срещу предизвикателствата без значение какви са те. Ако Явор не бе достатъчно смел, той би открил начин за избягване и никога не би станал амбициозен.
Амбицията винаги ли е хубаво нещо и защо понякога може и да е лоша?
В днешно време да имаш амбиция е една от важните черти на характера. Амбициозните мъже обикновено биват смятани от жените за по-привлекателни, защото могат да им осигурят сигурно бъдеще (поне така си мислят жените).
Амбицията също може да ти донесе много приятели и фенове, поради постоянните постижения, които би направил в живота си, които биха възхитили другите.
Но амбицията не е винаги нещо хубаво.
Точно както амбицията може да произлиза от това да имаш страхотна голяма цел или благородна цел в живота, тя също може да произлиза от съмнение или чувства на неувереност.
Кога амбицията не е правилна
Понякога хората стават амбициозни, само за да докажат на себе си, че могат да постигнат определена цел. Въпреки че това не е въобще зле, все пак отразява някои от себе-съмненията, които този човек изпитва (виж защо хората се стремят към власт)
Когато източник на амбицията стане желанието да се угоди на другите или да се докаже на другите, че си значим, тогава амбицията се превръща в проблем. Отново това не е зле, но все пак показва, че си обсебен от начина, по който хората мислят за теб.
И в двата случая целта не е да постигнеш целта си или да напреднеш в живота си, ами е просто да докажеш на другите, че си ОК. Ако това е ситуацията, тогава сериозно ти трябва да започнеш да си изграждаш самоувереност, за да може мнението на хората да не ти влияе повече.
Кога амбицията прави живота ти жалък?
В много случаи амбицията може да направи живота на човек непоносим. В предната ми статия Защо амбициозните хора страдат повече от който и да е друг съм казал, че когато амбицията стигне до даден предел, животът на човека може стане непоносим и той може да се депресира.
Напълно ОК е да се стремиш към повече, но ако това ти желание те възпира от това да се наслаждаваш на момента, тогава амбицията ти влияе негативно. В много от моите статии съветвам читателите си никога да не се предават и да не се отказват от целите си, но това не значи, че те трябва да си провалят живота, само защото са амбициозни.
Правилното нещо в този случай е да откриеш точния баланс между това да си амбициозен и да се наслаждаваш на живота си.
Истинска амбиция
Най-добрият вид амбиция е когато източник на амбицията стане желанието да постигнеш голяма цел.
Прицелването към по-голяма цел, за да направиш голяма промяна в света, е най-добрият вид амбиция, която може да имаш, защото не е свързана със себесъмнения или опасения за себе-образа ти пред другите.
Все пак, амбицията е винаги добра черта, дори и ако източниците ѝ са били себе-съмнение и неувереност. Важно е да се разберат истинските мотиви зад амбицията ти, за да знаеш дали си в правилната посока или дали просто се опитваш да докажеш нещо на другите. (виж Защо някой хора имат високи постижения)
Във всички случаи обаче, ако си амбициозен човек, без значение какви са ти причините, ти си много по-добър от този, който няма амбиция.
Та какво е крайното заключение?
Амбицията може да се научи! Поправи си вярванията, научи как да придобиваш нови умения и стани смел. След като си готов с това, добави малко натиск в живота си или си напомни за съществуващия натиск — само тогава ще бъдеш истински амбициозен. Не е лесно, но е 100% постижимо.
