“Офф пак ли трябва да ходя на работа. Поредния ужасен ден…Не искам да го правя, а и не мисля че съм добър в това”
Да ти звучат познато такива фрази?
Може би си си задавал въпроса, (а може би не): „В какво ме бива най-много“
И в двата случая, ако ти е интересно да разбереш и да откриеш своите способноси и от там своя истински потенциал, тогава прочети този кратък наръчник!
Как да откриеш своите заложби и това в което наистина си добър?
Това да си наясно и знаенето на силните ти страни, на вродените ти заложби и къде лежи потенциала ти е от ключово значение за теб.
Знаенето на тези неща би ти помогнало в по-добра професионална ориентация след завършване на университета или смяна на кариерата ти и изпълняване на по-пригодна за теб длъжност, която ще те кара да се чувстваш удоволетворен от това което вършиш и паралелно ще бъдеш полезен и на повече хора, вместо да се чувстваш притиснат или като жертва на обстоятелствата.
Това разбира ще допринесе и до по-качествен лайфстайл и евентуално до създаване на нещо по-значимо в света.
През последните десет години изчетох буквално стотици книги по темите личностно развитие, откриване на потенциала си, бизнес и прочие и сега ще споделя съветите и упражниенията, които най-много ми повлияха да заживея от режим, където бивам в ефект на света и блъскан събитията в него в такъв, където аз избирам и аз контролирам и създавам промени в света и от там да живея живота, за който съм си мечтал.
Нека започваме…
Концепцията за Прожектиране
В психологията и приложната психология по-скоро, съществува т.р. идея за прожектиране. Не това няма нищо общо с прожекция на филми, светлини и т.н.
Прожектиране от гледна точка на психологията значи, че ние като хора обичаме и сме склонни да прожектираме качества, които сами имаме върху други хора. Било то тези качества да са добри или лоши…
Метафорично, точно както фотоапаратът прожектира даден обект в своя обектив, така и ние прожектираме наши качества върху други хора.
Както казах тези качества може да са добри или лоши.
Но какво общо има това с откриването на нашите заложби и развиването на нашия потенциал?
Ето… направи следното упражнение и ще разбереш.
Вземи един лист хартия раздели го на две по средата и напиши в лявата колона пет до десет личности, който най-много адмирираш. Такива на които се възхищаваш и дори може би смяташ че са велики.
Това може да са живи хора или исторически фигури, може да са известни личности или не толкова популярни. Може да са от някаква сфера на дейност или да са просто обикновени хора.
След като си изброил своите фаворити, в другата колона срещу всеки напиши качествата, уменията и ценностите, които той или тя има, поради които смяташ, че са „велики“ или поради които ги адмирираш.
Досещаш ли се вече на къде бия…?
Точно така! Тези качества и ценности, които си записал са качества и ценности, които и ти самия притежаваш, но просто не си им дал възможност да ги доразвиеш или да си проличат.
Знам какво може би си мислиш. Тук вече може да си казваш нещо като „Ами аз много харесвам Michel Jackson, защото пее страхотно, но аз не съм певец, и хич не мога да пея“ (просто пример, може за теб това е някой друг човек, занимаващ се с нещо напълно различно).
Може би до някъде си прав. Може и да не можеш да пееш… ВСЕ ОЩЕ.
Ключовото тук са думите… ВСЕ ОЩЕ. Michael Jackson е станал велик певец, защото е отделил необходимото време и усилие, за да е такъв, но е имал момент в живота си, когато не е бил известен и велик. (Както и всеки друг човек, който най-вероято адмирираш).
Това значи, че просто още нямаш умението развито до такава степен, че да си „велик“ и значим като човека, който адмирираш… ВСЕ ОЩЕ.
Но самия факт, че се възхищаваш и тайно преценяваш този човек като значим и велик, показва че имаш афинитет към него и вътре в себе си имаш потенциала да бъдеш като него/нея, а не като някой друг, занимаващ се с нещо корено различно.
Това разбира се е една малка част от общото равенство, за това да разбереш къде ти лежи потенциала и какво евентуално би бил най-способен да вършиш.
Но мисля че това би ти дало достатъчно ориентировъчна насока.
И колкото повече правиш това упражнение през времето, толкова повече би могъл да рафинираш резултатите и с течение на времето би разбрал, че може би има лека промяна в хората и качествата, на които си се възхищаваш от тези на които се възхищаваш сега.
Разбира се това не е единствения метод за разбиране на това какво най-много би бил способен да правиш.
Може да го комбинираш и с по-стандартни подходи като това да се допиташ до приятелите си като им зададеш въпроси като: „Хей в какво мислиш, че ме бива най-много? Как би ме запомнил, ако утре замина някъде и не се върна? Какво би споделил на някой непознат за мен, ако той (непознатия) те пита какво ми е хобито?” И други въпроси от подобно естество.
Ключът тук е да търсиш и да поровиш за неща като заложби и неща, които може би правиш много по-добре от останалите, но просто още не го осъзнаваш… защото хмм… всички имаме слепи точки и често подценяваме истински добрите неща, в които сме способни.
Лично аз вярвам, че всеки има вроден потенциал и заложби да бъде велик, но за жалост като се родим не излизаме от „фабриката“ с наръчник за управление и ако няма в ранна възръст някой до нас, който да ни покаже и да ни вдъхне доверие, че сме добри в еди си какво, после биваме подтикнати от обществото, често се захващаме с неща, които не са за нас и това прави живота ни само по-негативен, скучен и безинтересен.
За това когато сме зрели си остава наша отговорност да положим необходимото усилие в това да открием истинското си аз, за да живеем пълноценно и до краен предел и да изпълним това, за което сме били истински създадени…
Защото все пак живота се живее веднъж и не бива да ощетяваме себе си и останалите, като го прекарваме вършейки нещо, което е една десета от това, на което сме истнски способни.
