Посланието, което ни бива предадено
Нека започна тази статия с няколко прости метафори.
Когато смартфона ми остане с под 10% батерия, той започва да светка и бибка от време на време, за да ме извести, че трябва да се зареди. Когато бензина в колата ще свърши, има една оранжева лампичка, която започва да мига, за да ми каже, че трябва да налея още. Когато хранителния запас на тялото ми спадне, то ме известява чрез чувство на глад, че трябва… да „заредя.“ – т.е. да се наям. Нали така?
Какво става тогава, когато наруша най-силните си ценности и вярвания? Ами умът ми изпраща послание на неодобрение, което ми казва, че не е трябвало да правя така. Именно това е чувство за вина, което получавам.
Точно както всяка друга емоция, чувството за вина е просто послание, което ти бива изпратено с цел да те провокира да предприемеш действие, да разрешиш проблем, който е бил в резултат от нарушаване на някои от твоите основни ценности или вярвания.
Да вземем някой, за който честността не е ценност, извърши обир. Той най-вероятно няма да се почувства виновен в момента на деянието си, защото просто няма тази ценност. От друга страна обаче всеки друг „нормален“ човек, който вярва, че кражбата е нещо лошо би се почувствал виновен в подобна ситуация.
Тогава първата стъпка в преодоляването на вината е да откриеш каква важна своя ценност си нарушил и после да откриеш начин да убедиш подсъзнанието си, че няма отново да го правиш.
Какъв е всъщност проблема с вината
Та, щом вината е просто послание изпратено от ума ти, тогава защо ни притеснява толкова?
Има две причини за това вината да ни притеснява. Първата е, че някои хора се фокусират над самата емоция и игнорират факта, че тя е просто послание. Когато човек се почувства унил, той може да се фокусира над това да прави неща, които му повдигат настроението, вместо да се опита да разбере истинската причина зад тази емоция.
Ако този човек е успял да открие защо се чувства унил тогава обаче, той би могъл да стигне до решение за проблема си или поне би почувствал облекчение.
Другата причина е поемане на отговорност, когато другите страдат. Вината може да те направи отговорен, но ако поемеш отговорността за страданието на другите без значение дали всъщност си виновен или не, тогава ти определено би изпитал изключително количество вина. Момента в който се почувстваш виновен за страданието на другите, трябва да си зададеш въпроса: „Аз ли съм причина за тяхното страдание?“
Вярването, че е можело да сториш по-добре може да е била причината зад твоята вина. Обаче трябва да имаш на ум, че не може винаги да контролираш лошите събития, защото няма винаги да имаш необходимите ресурси, с които да се справиш във всяка ситуация, в която се озовеш.
За пример, ако не можеш да спасиш приятел от това да го ступат на улицата, поради липсата ти на умения тогава, не би трябвало да се чувстваш виновен. Защото в онзи момент ти е липсвал съответния ресурс – кураж – и си направил най-доброто, което си могъл.
От тук излиза, че явно никога не трябва да се чувстваш виновен за нещо, което ти се е случило, защото всъщност във всеки момент ти полагаш най-доброто от себе си, базирайки се на ресурсите, които имаш. (виж статията “психологични ресурси” за повече по темата)
Тези ресурси може да са всичко: знание, умения, идеи, смелост, пари, власт… и т.н.
Това ни води до друг начин за преодоляване на вината. В случай, че се почувстваш отговорен за страданието на другите, просто потърси начин да увеличиш своите ресурси с цел да им помогнеш и ако не можеш да откриеш начин, тогава не се самообвинявай за това, че с текущите ти ресурси не си могъл да сториш по-добре.
Пренесено чувство за вина
Винаги, когато Соня види възръстна жена, тя прави всичко по силите си, за да й помогне и да я накара да се почувства щастлива. Но не така се държеше Соня преди 5 години, когато майка й беше още жива. Соня сякаш леко пренебрегваше майка си, преди тя да почине. След смъртта на майка й, Соня несъзнателно пренесе натрупаната вина, която доведе до това да я накара да се държи по този начин към всяка възръстна жена, която й напомняше или наподобяваше на майка й.
Ами ти? Дали и ти носиш в себе си някаква натрупана вина? Ако е така, тогава трябва да си простиш и да си обещаеш, че няма да правиш нещата, които си правил преди. Ако си сериозен в това, тогава подсъзнанието ти ще повярва и повече няма да се чувстваш виновен.
В книгата Как да превъзмогнеш раздялата с някой, само за дни съм обяснил как пренесената вина може да те направи неспособен да забравиш някой, който си обичал.
Ако си се чувствал влюбен в момиче, поради това че е приличала на твой близък, примерно сестра ти, и ако например си се отнасял зле със сестра си, тогава може да имаш сериозни проблеми в това да опиташ да превъзмогнеш човека, единствено поради чувствата на вина, а не поради това че наистина си я обичал. В този случай, за да забравиш човека се изисква да научиш как да се справиш с пренесената си вина.
Вина и грях
Ако вярваш в Бог или задгробния живот, то нищо не може да те накара да се почувстваш по-виновен от нарушаването на божиите заповеди или техния еквивалент на съответната религия, която изповядваш. Обаче, ако вината ти е свързана с греха, тогава не трябва да се притесняваш, защото веднага щом успееш да убедиш подсъзнанието си, че няма да сториш тази грешка отново, то тогава вече няма да се чувстваш виновен.
Непреднамерени грешки водят до по-малко вина от умишлените такива. Например ако си се почувстваш ядосан, а после си се пошегуваш с приятел, то би се почувствал по-малко виновен отколкото, ако си заспал с намерението да обереш банката на следващия ден.
Та в края на краищата винаги щом извършиш грях, по случайност и без да си се подготвил за него, тогава подсъзнанието ти ще го сметне за по-добре да си простиш.
Чувство за вина като начин за контрол
Себе познанието не само те кара да се чувстваш по-добре, но и също ти помага да се предпазиш от хора, които може да искат да се възползват от теб.
Някои хора или организации биха целили да експлоатират човешката ти природа, за да те накарат да се чувстваш като че си причината за тяхното страдание и по този начин да те контролират. Ето защо трябва да внимаваш и да обръщаш внимание на начина, по който взаимодействаш с другите. Ако забележиш, че някой на който не си навредил по никакъв начин се опитва да те накара да се чувстваш отговорен за неговите си проблеми, тогава знай че той се опитва да те контролира. Това важи както в лично/семейно така и в професионално отношение.
Вина и перфекционизъм
На кратко перфекционист е този, който се мъчи да прави всичко иделано, и ако не успее, тогава се чувства зле.
Корена на перфекционизма е обикновено липсата на самочувствие и ако откриеш, че постоянно се чувстваш виновен, поради перфекционизма си, тогава знай, че истинския проблем не е вината, ами перфекционизма или нивото на самочувствие.
Вина, срам и неловки чувства
Вината е емоция, която се поражда, при нарушаване на собствените ти ценности, а срамът е усещане, което изпитваш, когато се почувстваш опозорен. Чувството на неловкост пък, е това което изпитваш, когато се държиш по неподобаващ начин в присъствието на други.
Например, ако се спънеш и паднеш, докато си у вас, то най-вероятно няма да изпиташ неловкост, най-много да се ядосаш леко. Но ако пък това се случи на друго място, където си сред непознати..? Ами ако тези непознати са хора, които респектираш или чието внимание искаш да привлечеш?
Вина и гняв
А знаеш ли каква е връзката между вината и гнева?
Ако някой наруши нечие твое право, то ти би се почувствал ядосан, но ако се разкрещиш на човека или си потърсиш правата по-настоятелно, то би се чувствал по-малко ядосан.
Колкото повече действия извършваш, за да освободиш своя гняв, толкова по-малко гняв и ярост би изпитвал, докато не достигнеш етап, в който няма да имаш никакви емоции свързани с гнева – това е точката на неутралност.
Ами, ако предприемеш друго силно действие като например да направиш нещо лошо на човека, който те е ядосал, веднага след като достигнеш тази точка на неутралност? Какво би почувствал тогава? Дали би останал в състоянието на неутралност или би изпитал друга емоция?
Не, няма да останеш в състоянието на неутралност, ами вместо това би го преминал и би се почувствал виновен.
Гранциата между гняв и вина
Вината може да е в следствие от това да си прекалил с твоя гняв. Ако комшията си е паркирал колата на твоето място, а после ти пък решиш да потрошиш всичките му прозоци (хипотетично казано) то ти най-вероятно не след дълго би се почувствал виновен, вместо да изпиташ облекчение. Причината е сигурно, защото си попрекалил с гнева в този момент. От друга страна, ако само си му вдигнал чистачките или си нанесъл незначителна вреда, колкото да се усети, то тогава най-вероятно би се почувствал облекчен, отколкото виновен.
Ако си представим, че все едно гнева и вината лежат на една линия с точката на неутралност по-средата, която ги разделя. От дясно имаш гнева, а от ляво – вината. Ако си се почувствал ядосан и после си започнал по един или друг начин да си търсиш правата, то ти ще се движиш повече към този неутралитет, който лежи по средата на линията, но ако прекалиш с „търсенето и защитаването“ на правата си (като в примера с колата и прозорците), то би прескочил точката на наутралитет и би започнал да се чувстваш виновен.
Как хората биват контролирани, когато се приложи линията за вина и гняв.
Усещането на вина понякога може да е толкова силно, че даже да доведе до това да накараш някой да се влюби в теб, ако да кажем съумееш да накараш някой да изпита прекомерна вина, примерно ако се е отнесъл зле с теб, то после може и да стане така, че да те заобича.
В книгата „Как да накараш някой да се влюби в теб“ е обяснено, как вината може да бъде объркана с любов по такъв начин, който кара човека да мисли, че те обича, вместо да осъзнае, че се чувства виновен.
Ако някой ти е бил ядосан, и после ти си го накарал да се чувства виновен, като се държиш като че неговия гняв те е наранил до там, то после човека би положил най-доброто от себе си (в повечето случаи), с цел да ти се хареса и с цел да се отърве от вината, която изпитва. Един перфектен пример би бил, ако имаш да кажем примерно труден шеф, който винаги ти крещи и ако съумееш да го убедиш някак си, че крещенето му ти влия емоционално и ако наистина се почувства толкова виновен, то най-вероятно в последствие той би сторил най-доброто, за да те направи щастлив.
Колкото повече караш някой да се чувства виновен, толкова той повече би се опитвал да те накара да се чувстваш добре, ако държи на теб. Но хей… този сайт няма за цел да те привиква да изпозлваш тези психологични ефекти, за своите користни цели. Обикновено нещата трябва да се случват по естествен начин. Нямам ни най-малко намерение да те уча как да изпозлваш подобни „трикове“ за задоволяване на своите егоистични нужди.
Ползата от това да знаеш обясненото до тук е най-вече в това да разпознаваш, когато някой се опита да го приложи върху теб.
Иначе друга интересна статия по темата е тази: Как да контролираш хората с ума си.
Чувство за вина без конкретна причина
По-горе обясних на кратко някои от причините, които биха накарали човек да се почувства виновен и после споменах начините, по които да се справим с тях.
Важното, което не споменах е, че може да се чувстваш виновен и поради минали недовършени работи.
Каквото и да се е случило в миналото ти, то никога не бива забравено от подсъзнието ти, дори и в момента да не се сещаш с подробности или дори въобще да не се сещаш. Подсъзнаието все едно записва всичко и после се опитва да се отърве от лошите ефекти от нежеланите спомени.
Ако поради някаква причина си направил нещо в миналото, което те е накарало да се почувстваш виновен, тогава тази вина може да се пренесе по такъв начин, който се проявява под различни форми през живота ти.
Чувство за вина пренесено от миналото в настоящето
Нека предположим, че в миналото си се отнесъл зле с твой близък и после той или тя е починал. При подобен случай чувствата на вина няма да бъдат забравени от ума ти, ами просто ще си останат като минали не свършени работи. Тези несвършени работи биха довели до това да си спомниш тези чувства на вина, винаги когато видиш някой да прилича на този твой близък човек.
Не си ли забелязал как ти понякога изпитваш симпатия към хора, които си срещнал за пръв път? Една от причиите за тази симпатия са недовършените работи идващи от миналото ти. Дали става дума за родител, брат, сестра, приятел или който и да е по-близък, с който си се отнесъл зле, това няма значение. Което е от значение е, че тези чувства ще те навестявят пак и пак винаги, когато видиш хора, които приличат на тези фигури.
Ето именно и за това в кнгата как да накараш някой да се влюби в теб е описано как вината може да се използва срещу някой с намерение да го накараш да се влюби в теб.
Всичко, което трябва да сториш е да се държиш по такъв начин, който му напомня това, което е сторил в миналото, докато ти го играеш наранения един вид. Често става така, че тази вина се бърка с обич и после може да се окаже, че пък току-виж човека се влюбил в теб, без дори да знае, че вината е причината.
Та каква е връзката?
Но защо тогава умът ти не разпознава, това че се опитваш да помогнеш да някой, който никога не си наранявал?
Това се случва защото умът ти мисли, че хора които си приличат са същите и така умът ти мисли, че това да помагаш на някой, който изглежда като твоя близък е все едно да помагаш на самия близък
Същото важи и за обичта – може да се влюбиш в някой, само защото той или тя прилича на твой предишен партньор или защото прилича на някой, който те е подкрепял или ти е помагал в миналото.
Това може да се случи и под друга форма: ако познаваш някой, който преминава през тежък етап в живота и този човек ти е бил приятел, тогава може да се окажеш, че изпитваш симпатия, когато видиш някой да прилича на него.
Вината ти може и да е неосъзната
В някои случаи пренесената вина от конкретни ситуации от миналото може да се обърне срещу теб, без ти даже да разбереш какво става. В една друга статия (защо винаги се чувствам виновен), която смятам да пусна скоро съм обяснил как определени ситуации могат да доведат до натрупването на вина в подсъзнанието ти.
Ако например, ти вярваш, че гледането на глупави риaлити предавания е грешно, но пък продължаваш да го правиш, тогава вината би се натрупвала в подсъзнанието ти, особено ако се опитваш да избягаш от нея или се разсейваш.
Този вид неосъзната вина може да изплува на повърхността по всяко време под формата на необясними лоши чувства. С други думи винаги има причина за вината, но причината може и да е заровена в подсъзнанието ти и именно за това ти понякога мислиш, че се чувстваш виновен без причина.
Крайни думи
Ако искаш да се отървеш от тази пренесена вина, тогава трябва да разбереш себе си и своето поведение и после да си простиш. Чрез прошката казваш на подсъзнанието си, че няма нужда да се ровиш в минали несвършени неща и че не си искал да сториш това, което си сторил в миналото.
Ако искаш да превъзмогнеш вината, тогава недей носи отговорност, освен ако не си на 100% сигурен, че е твоя и винаги убеждавай подсъзнанието си, че няма преднамерено да нарушаваш отново ценностите си.
